Проекти на приюта
Клуб Animal Kids
pobeda_logo
crazy-dog-day-062
Статистика

postheadericon Слепите

Разкошен септемврийски ден през 2010г. Гостите на Фондация Animal SOS -Бургас Марияне-Маус от Люксембург, и Соня Митрева от София, не предполагаха, че този ден ще е специален. След телефонно обаждане става ясно, че две млади жени са намерили съвсем сляпо куче, обикалящо по улиците. С кръгла марка на ухото, от някого кастрирано. Дали бихме приютили този сляп старец?

printzКакво му трябва на един слепец? Покрив, купичка храна, водичка, уважение и малко внимание. Е, това можем да осигурим. Прибрахме в Несебърския приют едро старо сиво куче с невиждащи очи. Не бяхме сигурни как ще реагира той и останалите кучета в двора ни един на друг. Наблюдавахме ги и бяхме удивени как внимателно се запознаваха, как се подушваха и си разказваха един на друг разни неща на тих и спокоен глас. Слепецът беше приет радушно особено от най-малките членове на кучешката банда. Те веднага го приеха за новия татко, при когото да се гушнат и сладко да си подремнат, чувствайки се на най-сигурното място в света, покатерени по широкия му гръб.

След няколко дни наблюдение бяхме удивени колко спокоен, добронамерен и аристократичен е новият ни член. Затова му дадохме най-точното име – Принц.

Година и няколко месеца имахме удоволствието да се радваме на присъствието на една благородна душа, едно топло сърце, приемащо съдбата си и радващо се на любовта на екипа ни и всичките ни питомци.

В края на ноември 2011 г. Принц си отиде тихо и кротко, изгасна като свещичка... Амин!...

Странно е, но по същото време Бог изпрати при нас друг слепец. Приятелка открила едно престаряло сляпо куче, със широка следа от верига около врата си, обикалящо неориентирано по улицата. Явно години на ред е пазило нечий двор, вързано на верига, и когато е стигнало до безпомощната старост, са го изхвърлили на улицата под гумите на колите.

Настанихме го в Приюта ни Animal SOS в с. Черно Море. Нарекохме го Духче, защото късокрачкото обикаля тихо и почти невидимо сред всички свободно тичащи по двора юнаци. Отново сме удивени от невероятната толерантност на кучетата – никой не закачи Духчето, никой не го атакува или дори обиди...

Дали ние, хората, ще можем да си научим урока по любов и толерантност от животните?

Надеждата се стопява, когато видиш и пекинезчето Сиси, полусляпа, с пареза на задните крачка, в доста напреднала възраст... Намерена в край морето, на плажа, облепена в тревни лепки, измършавяла и обезумяла от ужас! Без чип, за да потърсиш отговорност от изрода, който й е бил стопанин и на финала на живота й я е изхвърлил като боклук!

Мисли, тежки и неприятни, горят в главата ми:

- за 10 години грижа за бездомните животинки не съм намерила нито един българин, който да отвори сърцето си за сляпо и старо куче или котка, или осакатено животно, да намери куража да им подаде ръка и с грижа и любов, да им дари уважението и грижата, които им се полагат...

- защо европейците приемат с отворени обятия сакати и стари животни, дарявайки им пълен с уважение, грижа и любов живот, а ние страним от тях като дявол от тамян?... В Германия са трикраките Лъки и Алеко, слепият Омир, простреляната Бенита, изхвърлената стара болонка Бижу, в Холандия е старичката Лизи, в Люксембург – трикракият Бен, в Швейцария е остарелият дакел Тото, за там ще замине и полусляпата пекинезка Сиси...Това е само кратък списък на осиновените в чужбина сакати и стари животни.sisi

- защо милосърдието на нашата нация е ампутирано? Милосърдието не е един пуснат SMS, лежейки удобно на дивана пред телевизора...Милосърдието е действие, протегната ръка на някого, който в беда.

Липсата на милосърдие и уважение у хората към животните рязко контрастира с поведението на уважение и толерантност на животните към слепите и сакатите им събратя.

Сиси е намерила своя дом в Щвейцария. А Духчето или някой следващ слепец?... Дали ще се намери българин да им даде дом, любов и достойни старини...

Последна промяна (Четвъртък, 19 Януари 2012 09:40)

 

postheadericon Кара

kara12.01.2011г. Ледено студена утрин, слънцето хапе и проблясва в снежните кристали.На кръстовището на Слънчев бряг и с.Кошарица във фирмен двор неспокойно и уплашено куче влачи задните си крака. Поглъща лакомо подхвърлените парченца кренвирш, но не смее да се приближи към нас.Така започва известната ни история на Кара. За предишния й живот знаем само, че е блъсната от кола преди два месеца. За да съм по-точна, всичко започва предишния ден, когато край този двор случайно преминава с колата си Нина, наша приятелка и спонсор, и вижда влачещото се куче. Всъщност няма нищо случайно...

Нарекохме я Кара. Настанихме я в Приюта в Несебър, където тя е и до днес.

Нин а уреди в клиника във Варна преглед и впоследствие операция на изстрадалото й телце. Лекарите констатираха, че осакатяването й е небратимо, но й направиха интервенция, за да може волево да се изхожда. Шансът за успех не бе голям. Днес Кара не винаги контролира изхождането и постелките й се сменят понякога 2-3 пъти на ден.

Ветеренарномедицинските разходи и поръчаната инвалидна количка бяха поети от Нина и Animal SOS.

DSCN0095aСлед операцията настанихме Кара в т.н. Стъклена стая, единствената ни широка, светла и топла стая в приюта. Тя е специално запазена за бебета и тежки случаи. Постлахме й два матрака и Кара се настани на удобно и топло легло. Бебетата в стаята останаха очаровани , че могат да се гушкат в пухкавата козина на новата си „майка”.

След няколко дни пристигна и поръчаната количка. Опитвахме се доста време да приучим Кара да ползва количката,но безуспешно.Тъй като теренът в приюта не е гладък и трябва да се преудоляват различни нива, то количката се оказа неудобен вариант. От друга страна, вече два месеца Кара се е придвижвала сама и по някакъв неин си начин е приспособила движенията си към самостоятелен ход.

Скоро Кара привикна към новата обстановка, напълня, почувства се у дома. Започнаха безкрайни игри с тийнержарската група в двора, Кара се разбра с всички кучета и завоюва своето място в глутницата. Гледачите й обръщат специално внимание и тя с огромно удоволствие приема ласките, закачките, ресането, къпането.

Постепенно Стъклената стая се напълни с бебета, които определено започнаха да досаждат на Кара. Тя се справи отлично със ситуацията като си намери друга спалня. Настани се самостоятелно в манипулационната, където нощува и се оттегля през деня за почивка и усамотение.

Кара е с брилянтен характер и е истинско удоволствие да се занимаваме с нея. Днешната Кара е щастливо куче, обградено с другарчета за игра и любовта на целия персонал на приюта. DSCN0611a

Наясно сме, че приютът не е оптималният вариант за отглеждане на Кара. Нейното здравословно състояние изисква индивидуални грижи, които може да й осигури само осиновител с подходящи условия за отглеждане и достатъчно търпение и финансови възможности, за да поеме тежеста на нуждите й.

Такъв кандидат-осиновител още не се е появил и Animal SOS продължава да обгрижва Кара с цялата си любов към едно изстрадало мило същество.

ПП. (Добавено януари 2012г.)

...Кара не можа да дочака осиновителя си. В края на ноември 2011 г., в една от последните подарени от циганското лято топли утрини, Кара се пренесе в добрите ловни полета...